Като гладен звяр
страхът снове
по завоите на вярата...
И последните трошици
на надеждата
споменът кълве,
а в душата ми е хладно, хладно...
Моля те, Мечта...
Изгрей и ме стопли
и прости, че силно в теб не вярвам.
И в гнездото на стиха ми
светла мисъл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация