ЖАДНИ ЗА ЧУДО
След скитане във тъмното,
когато
нощта е с възрастта на пеленаче,
неусмирена
сянката на здрача
преряза
струните на сетивата.
И с вик
обезумелите треви
се втурнаха
щурци да култивират.
А вгледани в узрели пълнолуния
сънуват свойте тежки гроздобери
за рожби недозрелите
лозя.
Налива сухи пазви сладък сок,
от който после
вместо тежко вино,
чернилка във душата ще просмуче
най-еретичните
и диви мисли.
В утробата на камъка вибрира
безплътна и некръстена въздишка.
Фалшиви уникати са кумирите.
Взривени-
откровенията късни.
Във нямото крещене на петлите
роди се мъртва първата
слана.
Засука
детски плач
продънената пазва.
Шумът за миг опря
на тишината в дулото...
Въздъхна синевата за свършилия
празник.
След скитане са жадни
следите ми за чудо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
