20 jun 2007, 18:56

ЖАДНИ ЗА ЧУДО 

  Poesía
540 0 6

След скитане във тъмното,
когато
нощта е с възрастта на пеленаче,
неусмирена
сянката на здрача
преряза
струните на сетивата.
И с вик
обезумелите треви
се втурнаха
щурци да култивират.
А вгледани в узрели пълнолуния
сънуват свойте тежки гроздобери
за рожби недозрелите
лозя.
Налива сухи пазви сладък сок,
от който после
вместо тежко вино,
чернилка във душата ще просмуче
най-еретичните
и диви мисли.
В утробата на камъка вибрира
безплътна и некръстена въздишка.
Фалшиви уникати са кумирите.
Взривени-
откровенията късни.
Във нямото крещене на петлите
роди се мъртва първата
слана.
Засука
детски плач
продънената пазва.
Шумът за миг опря
на тишината в дулото...
Въздъхна синевата за свършилия
празник.
След скитане са жадни
следите ми за чудо.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това си го казала прекрасно:
    След скитане във тъмното,
    когато
    нощта е с възрастта на пеленаче..
  • поздрав!
  • "Налива сухи пазви сладък сок,
    от който после
    вместо тежко вино,
    чернилка във душата ще просмуче
    най-еретичните
    и диви мисли."

    Чудесен стих!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви от сърце.Силвия,бих искала да те попитам,какво означава тежък стих-имаш предвид,че не са спазени стилистично или ритмично нещата?Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Браво,Марси!
    Много хубав стих!
    Поздравявам те!
  • Тежък стих,но истински...Пожелавам ти следващото чудо!
Propuestas
: ??:??