ЖАДУВАНЕ
Какво ли искам във чертите да открия?
От твойте устни виртуално пих!...
Нима и образът ти – истинска магия,
се би събрал послушно в този стих?...
Когато шепотът на вечерта разлисти
косите ти, потънали във сън,
да бъда искам с теб – съвсем пречистен
от всичките пристрастия навън...
Да те целувам бавно, до премала,
да те прегръщам в тази тишина,
в която ти до мене ще си цяла –
една вълшебна и жадувана жена!...
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени