Жадуване
Един звук, забулен
във мъгла от шепот...
Един стих изгубен,
неизречен...
Жажда силна,
дълговечна -
да те стигна
там, където...
... е вечна есен,
пъстролика.
Дъх е понесъл
топлина и вяра.
Звънтят открити
стихове стари,
ронят се дните
неусетно тихо.
Един звук, пресъхнал
от вечна жажда!
Един стих, замлъкнал
и забравен!
Упойно чезна
след толкоз рани!
Бялата нежност
ме изпраща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариян Всички права запазени
