Жадуване

Един звук, забулен

във мъгла от шепот...

Един стих изгубен,

 неизречен...

Жажда силна,

 дълговечна -

да те стигна

там, където...

... е вечна есен,

 пъстролика.

Дъх е понесъл

топлина и вяра.

Звънтят открити

 стихове стари,

ронят се дните

 неусетно тихо.

Един звук, пресъхнал

 от вечна жажда!

Един стих, замлъкнал

 и забравен!

Упойно чезна

след толкоз рани!

Бялата нежност

 ме изпраща...