Любиш ме
във мислите си нощем.
Свиваш се зиморничаво
под завивки хладни.
Леглото ти пустее...
Ръцете ти изтръпват
протегнати и празни.
Жадуваш да ме галиш
с нежност необятна,
тъй както вятърът
през лятото тревата.
Жадуваш и се палиш,
но празно е
до теб в кревата.
© Галя Николова Всички права запазени