Любиш ме
във мислите си нощем.
Свиваш се зиморничаво
под завивки хладни.
Леглото ти пустее...
Ръцете ти изтръпват
протегнати и празни.
Жадуваш да ме галиш
с нежност необятна,
тъй както вятърът
през лятото тревата.
Жадуваш и се палиш,
но празно е
до теб в кревата.
© Галя Николова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
