26.11.2009 г., 21:11

Жадуваща душа

679 0 0

Не ме приспивай с щастие фалшиво,

недей обръща всичко на шега:

свещено, приказно, красиво

и моята несбъдната мечта.

 

Тя ярък изблик е на чувства нежни -

за полети жадуваща душа,

над върхове високи, белоснежни,

свободно де се рее любовта.

 

За мене няма по-прекрасно нещо

и по-жадувано от любовта.

О, не, не е престъпно и погрешно

ти искрено да любиш на света!

 

Тя, любовта, е слънцето, което

сияйно грее с пурпурни лъчи -

лазурът ясно синкав на небето,

потрепващ в ярко блеснали очи.

 

За нея плакал е приживе Петрарка

и после още дълги векове.

В прохладни вечери със лира в парка

поетът тихо Лора пак зове.

 

И днеска пак Ромео–Жулиета

със лъчезарно грейнали лица

свещено пазят в себе си завета

на милиони влюбени сърца.

 

Не ми отнемай чувството прекрасно,

не ме обричай вечно на тъга.

За неговата святост аз безкрайно

да пея искам от душа сега.

 

 24.11.2009 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...