Жадуваща душа

Не ме приспивай с щастие фалшиво,

недей обръща всичко на шега:

свещено, приказно, красиво

и моята несбъдната мечта.

Тя ярък изблик е на чувства нежни -

за полети жадуваща душа,

над върхове високи, белоснежни,

свободно де се рее любовта.

За мене няма по-прекрасно нещо

и по-жадувано от любовта.

О, не, не е престъпно и погрешно

ти искрено да любиш на света!

Тя, любовта, е слънцето, което

сияйно грее с пурпурни лъчи -

лазурът ясно синкав на небето,

потрепващ в ярко блеснали очи.

За нея плакал е приживе Петрарка

и после още дълги векове.

В прохладни вечери със лира в парка

поетът тихо Лора пак зове.

И днеска пак Ромео–Жулиета

със лъчезарно грейнали лица

свещено пазят в себе си завета

на милиони влюбени сърца.

Не ми отнемай чувството прекрасно,

не ме обричай вечно на тъга.

За неговата святост аз безкрайно

да пея искам от душа сега.

 24.11.2009 г