Жажда
Жажда
Разгръща стари спомени
душа осамотяла,
за топлина най-истинска
отново закопняла.
Хлапето, пъстроокото,
от снимката наднича
и с мама от букварчето
пак упорито срича.
Върти се бавно лентата
в житейската й драма.
Пред девата, пречистата,
тя коленичи в храма.
Прегръща скъпи спомени
душа осамотяла,
за топлинката истинска
тъй много зажадняла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
