Jan 2, 2008, 7:17 AM

Жажда 

  Poetry
658 0 7

Жажда

 

Разгръща стари спомени

душа осамотяла,

за топлина най-истинска

отново закопняла.

 

Хлапето, пъстроокото,

от снимката наднича

и с мама от букварчето

пак упорито срича.

 

Върти се бавно лентата

в житейската й драма.

Пред девата, пречистата,

тя коленичи в храма.

 

Прегръща скъпи спомени

душа осамотяла,

за топлинката истинска

тъй много зажадняла...

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??