Жажда
Жажда
Разгръща стари спомени
душа осамотяла,
за топлина най-истинска
отново закопняла.
Хлапето, пъстроокото,
от снимката наднича
и с мама от букварчето
пак упорито срича.
Върти се бавно лентата
в житейската й драма.
Пред девата, пречистата,
тя коленичи в храма.
Прегръща скъпи спомени
душа осамотяла,
за топлинката истинска
тъй много зажадняла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Велчева Все права защищены
