Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
5.02.2008 г., 9:17 ч.

Жажда 

  Поезия » Философска
2056 0 20
Жаждата ми няма да угасне,
ако пия морската вода.
Само може утре да прерасне
във бездънна, пареща вина,
че не мога да напълня стомни
- утолена да се прибера -
и не съм смирена или скромна
с малкото да се задоволя.

Може би, солена, всяка глътка
повече ме тегли към света
и обзета от по-властна тръпка
жадно пия, без – уви – да спра...

А горчив вкусът е на водата
и солта пронизва мойта кръв.
Поразена търся по земята
извор друг, но има ли такъв?!

Смътно го усещам. Той незримо
в мен тече, а сякаш в друг Всемир –
само капка стига да отпия
и не ще пресъхвам пак, безспир.

Жаждата ми няма да угасне
щом достигна морските дъна...
Само се засилва и прераства
във копнеж по Живата вода!

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??