Жажда
Жаждата ми няма да угасне,
ако пия морската вода.
Само може утре да прерасне
във бездънна, пареща вина,
че не мога да напълня стомни
- утолена да се прибера -
и не съм смирена или скромна
с малкото да се задоволя.
Може би, солена, всяка глътка
повече ме тегли към света
и обзета от по-властна тръпка
жадно пия, без – уви – да спра...
А горчив вкусът е на водата
и солта пронизва мойта кръв.
Поразена търся по земята
извор друг, но има ли такъв?!
Смътно го усещам. Той незримо
в мен тече, а сякаш в друг Всемир –
само капка стига да отпия
и не ще пресъхвам пак, безспир.
Жаждата ми няма да угасне
щом достигна морските дъна...
Само се засилва и прераства
във копнеж по Живата вода!
ако пия морската вода.
Само може утре да прерасне
във бездънна, пареща вина,
че не мога да напълня стомни
- утолена да се прибера -
и не съм смирена или скромна
с малкото да се задоволя.
Може би, солена, всяка глътка
повече ме тегли към света
и обзета от по-властна тръпка
жадно пия, без – уви – да спра...
А горчив вкусът е на водата
и солта пронизва мойта кръв.
Поразена търся по земята
извор друг, но има ли такъв?!
Смътно го усещам. Той незримо
в мен тече, а сякаш в друг Всемир –
само капка стига да отпия
и не ще пресъхвам пак, безспир.
Жаждата ми няма да угасне
щом достигна морските дъна...
Само се засилва и прераства
във копнеж по Живата вода!
© Мария Радкова All rights reserved.
