Жажда
ЖАЖДА
Омръзнах ти вече, нали?!
И с друга сега се развличаш...
А знаеш ли колко боли,
когато в самотност обичаш?!
Недей ми излиза с това,
че всяка любов си отива,
че с времето чувства, слова
и страсти полека изстиват...
Защото житейският път
е суха, безводна пустиня
и гасне човешката плът
в далечна, миражна картина.
Душата, обаче, гори
и вечно за обич жадува...
Ще пия от тебе дори,
когато ти друга целуваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
