Jan 8, 2013, 11:48 PM

Жажда

  Poetry » Love
867 0 12

ЖАЖДА

 

Омръзнах ти вече, нали?!

И с друга сега се развличаш...

А знаеш ли колко боли,

когато в самотност обичаш?!

 

Недей ми излиза с това,

че всяка любов си отива,

че с времето чувства, слова

и страсти полека изстиват...

 

Защото житейският път

е суха, безводна пустиня

и гасне човешката плът

в далечна, миражна картина.

 

Душата, обаче, гори

и вечно за обич жадува...

Ще пия от тебе дори,

когато ти друга целуваш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...