Жажда
657
0
0
Не спирам се
на думите
до призрачния праг.
Опивам се
от още-то –
вибриращо зад тях.
В астралното
на сферите,
преплетено в сияние,
попивам жадно
себе си –
любов и състрадание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Стоянова Всички права запазени
