Жажда
Жажда
======
Сълзата е метафора за време,
търкулнало смеха си като питка,
отгледана от шепа житно семе,
край бялото поле от маргаритки.
А семето е смисъл на живота,
от кал и пот до зърно изкласило
и стигнало до своята Голгота,
защото на човек ще дава сили.
Цветята са декорите в пиеса,
в която любовта е топла къща
и там не пада никога завеса,
додето има кой да ни прегръща.
И земният ни път е като хляба,
и две сълзи от радост го подслаждат.
Но питката търкулваме на сляпо.
Животът е метафора на жажда.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
