Apr 24, 2016, 9:02 PM

Жажда 

  Poetry
486 2 13

Жажда
======
Сълзата е метафора за време,
търкулнало смеха си като питка,
отгледана от шепа житно семе,
край бялото поле от маргаритки.

 

А семето е смисъл на живота,
от кал и пот до зърно изкласило
и стигнало до своята Голгота,
защото на човек ще дава сили.

 

Цветята са декорите в пиеса,
в която любовта е топла къща
и там не пада никога завеса,
додето има кой да ни прегръща.

 

И земният ни път е като хляба,
и две сълзи от радост го подслаждат.
Но питката търкулваме на сляпо.
Животът е метафора на жажда.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??