27.12.2006 г., 17:18 ч.

Жажда за обич 

  Поезия
982 0 4
Ти беше всичко, за което се молех,
ти беше всичко, в което вярвах,
не знаех само за какво се борех -
в безмълвно очакване времето си прекарвах...
Ти беше пустиня, далечна пустиня,
без глас, без душа, без облик дори.
Но сякаш за мене си чашата с вино,
която ме опиянява и в мене гори.
Чаша, която да докосна не мога,
глътка, която не мога да вкуся,
обич, която за мене е дрога,
която я нямам, а още я търся...

© Василена Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??