15.04.2008 г., 18:35

Жалка тъга

1.2K 0 0
Колко вино изпи да напишеш това,
въобще има ли в редовете ти скрита тъга?
Гледаш само какво остава след теб,
не мислиш, не гледаш малко напред.
Търсиш името си някъде там,
искаш да видиш дали си голям?
Нямаш ли истина в джоба закрит
или джобът ти е просто пробит.
Колко слава искаш да вземеш,
доброто от себе си сам да отнемеш?
Бохемски живот или жалка тъга,
пролет ли си или се топиш със снега?
Ти виното пиеш, сладко кат мед,
а животът изпива всичко от теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Граматиков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...