15.04.2008 г., 18:35

Жалка тъга

1.2K 0 0
Колко вино изпи да напишеш това,
въобще има ли в редовете ти скрита тъга?
Гледаш само какво остава след теб,
не мислиш, не гледаш малко напред.
Търсиш името си някъде там,
искаш да видиш дали си голям?
Нямаш ли истина в джоба закрит
или джобът ти е просто пробит.
Колко слава искаш да вземеш,
доброто от себе си сам да отнемеш?
Бохемски живот или жалка тъга,
пролет ли си или се топиш със снега?
Ти виното пиеш, сладко кат мед,
а животът изпива всичко от теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Граматиков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...