Нажежен до бяло е деня,
отмаляла е бялата ми стая,
задухът в моята душа
възвира и вече накипява ...
Преживявал съм го и преди,
затворен когато съм оставал
и на бели листи съм редил
жар от нечия забрава ...
а когато няма полъх
и поне капчица прохлада,
с всеки дъх издишаш горест
до преддверието на ада ...
© Валентин Василев Всички права запазени