Жарава
Ти беше мечтата в съня ми,
във най-невинния трепет,
ти беше вътре в сърцето,
беше, и там ще останеш.
Знаех какъв си,
защото и аз станах такава,
и с маската, която обичаш,
превърнах страстта си в жарава.
Ала жаравата дълго ще тлее,
готова при лекия вятър
моята маска да скрие
и да прекъсне идеалния театър.
Продължи сякаш безкрайна играта,
ти свикна след теб аз да тичам,
и аз свикнах, преди да призная,
че маските не могат да обичат.
© Ася Всички права запазени