Jul 17, 2009, 3:12 AM

Жарава

  Poetry » Love
1K 0 4

Жарава

Ти беше мечтата в съня ми,
във най-невинния трепет,
ти беше вътре в сърцето,
беше, и там ще останеш.

Знаех какъв си,
защото и аз станах такава,
и с маската, която обичаш,
превърнах страстта си в жарава.

Ала жаравата дълго ще тлее,
готова при лекия вятър
моята маска да скрие
и да прекъсне идеалния театър.

Продължи сякаш безкрайна играта,
ти свикна след теб аз да тичам,
и аз свикнах, преди да призная,
че маските не могат да обичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...