Жарава
Ти беше мечтата в съня ми,
във най-невинния трепет,
ти беше вътре в сърцето,
беше, и там ще останеш.
Знаех какъв си,
защото и аз станах такава,
и с маската, която обичаш,
превърнах страстта си в жарава.
Ала жаравата дълго ще тлее,
готова при лекия вятър
моята маска да скрие
и да прекъсне идеалния театър.
Продължи сякаш безкрайна играта,
ти свикна след теб аз да тичам,
и аз свикнах, преди да призная,
че маските не могат да обичат.
© Ася All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
