5.09.2007 г., 10:54

Жаркото лято

983 0 14
Жаркото лято преметна косите си
с притворени очи от светлини.
Заниза дните си в сърцето ми,
там, вляво с пулса ми тупти.
Ще литнат птиците към юга си,
ще потъгуват старите гнезда.
Дъждът ще ромоли в стъклата,
под струите ще дойде есента.
А лятото ще си е в мене,
в копненията жарки на кръвта,
със синьото камбанено звънене,
венци изплела в моята душа.
И есента във мен ще бъде нежна,
събрала в дланите си топлина,
на пръсти тихо лятото си тръгва,
очаквам я да дойде, нека, есента.
Със нея пак ще бъда същата,
пак жар в гърдите ми ще тлее,
разгаряйки в сърцето огъня,
във песни любовта ми ще живее.
По вятъра ще тичам след мечтите.
Със дъждовете тихо ще тъжа
и пак ще чакам пролетна с надеждите
да свият птици своите гнезда.
Ще бъде есен, но красива.
Измита в болката от тишина.
Когато дойде бялата ми зима,
ще помня, жарко лято съм била.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятен стих!От него струи нежност, красота и вълшебство.Поздрав!!!
  • !!!
    Прегръщам те, Джейни!
  • И нежна и добра и много лятна,
    и малко есенна,но винаги красива,
    със аромат на пролет във душата
    пред тебе зимата изстива....
    Поздравления Джейни ,твоето име е Романтика!/трудно се преглъща/
  • Благодаря ви!
    Трогната съм от вашите коментари, а на г-н Веселяка какво да кажа освен и от мен чао!

  • Прекрасна си през всичките сезони, и зимата отново ще си красота!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...