Жаркото лято
Жаркото лято преметна косите си
с притворени очи от светлини.
Заниза дните си в сърцето ми,
там, вляво с пулса ми тупти.
Ще литнат птиците към юга си,
ще потъгуват старите гнезда.
Дъждът ще ромоли в стъклата,
под струите ще дойде есента.
А лятото ще си е в мене,
в копненията жарки на кръвта,
със синьото камбанено звънене,
венци изплела в моята душа.
И есента във мен ще бъде нежна,
събрала в дланите си топлина,
на пръсти тихо лятото си тръгва,
очаквам я да дойде, нека, есента.
Със нея пак ще бъда същата,
пак жар в гърдите ми ще тлее,
разгаряйки в сърцето огъня,
във песни любовта ми ще живее.
По вятъра ще тичам след мечтите.
Със дъждовете тихо ще тъжа
и пак ще чакам пролетна с надеждите
да свият птици своите гнезда.
Ще бъде есен, но красива.
Измита в болката от тишина.
Когато дойде бялата ми зима,
ще помня, жарко лято съм била.
с притворени очи от светлини.
Заниза дните си в сърцето ми,
там, вляво с пулса ми тупти.
Ще литнат птиците към юга си,
ще потъгуват старите гнезда.
Дъждът ще ромоли в стъклата,
под струите ще дойде есента.
А лятото ще си е в мене,
в копненията жарки на кръвта,
със синьото камбанено звънене,
венци изплела в моята душа.
И есента във мен ще бъде нежна,
събрала в дланите си топлина,
на пръсти тихо лятото си тръгва,
очаквам я да дойде, нека, есента.
Със нея пак ще бъда същата,
пак жар в гърдите ми ще тлее,
разгаряйки в сърцето огъня,
във песни любовта ми ще живее.
По вятъра ще тичам след мечтите.
Със дъждовете тихо ще тъжа
и пак ще чакам пролетна с надеждите
да свият птици своите гнезда.
Ще бъде есен, но красива.
Измита в болката от тишина.
Когато дойде бялата ми зима,
ще помня, жарко лято съм била.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
