Жега!
Ще избухна в пламъци от горещината,
инерция давеща по кожата ми бяла.
От слънчевата паст, изпепеляваща до злато,
във водороден устрем превиваща се цяла.
И може би във юлската червена клада
ще се докосна до пътеката на Рая,
минаваща напряко през жежките недра на Ада,
през пътища, допиращи се в на Земята края...
Ти искаш ли със мене да опиташ
да излъжем Дявола във собствената му утопия?!
Водите на коцит да излеем в Нищото,
Адът да удавим във потопа...
... който някога Мефисто е отключил за човека,
във ябълкова хапка, забранена и от Бога,
и пратил го по грешните, трънливите пътеки...
Не, не казвай – Аз не мога!
Ела във тази адска паст на жежкий Юли,
пред Сатаната да се удавим двама!
От съня си пъклен нека злодеят се събуди!
И отново твоето – Не искам! Няма!...
Ако премислиш, тръгни по моите следи изгарящи!
Ще те чакам там в на Слънцето лъчите
и ще те нося в кехлибарените му потоци парещи...
Безкрайно пращайки любов в очите ти!
Първоначален вариант за финал*
... и ще нося в потоците му парещи
прашинки любов в очите ти!
*Първоначалният вариант го оставих по идея на katkatkat
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
с който и да е финал, жега ще е! Харесвам!
