Ще избухна в пламъци от горещината,

инерция давеща по кожата ми бяла.

От слънчевата паст, изпепеляваща до злато,

във водороден устрем превиваща се цяла.

И може би във юлската червена клада

ще се докосна до пътеката на Рая,

минаваща напряко през жежките недра на Ада,

през пътища, допиращи се в на Земята края...

Ти искаш ли със мене да опиташ

да излъжем Дявола във собствената му утопия?!

Водите на коцит да излеем в Нищото,

Адът да удавим във потопа...

... който някога Мефисто е отключил за човека,

във ябълкова хапка, забранена и от Бога,

и пратил го по грешните, трънливите пътеки...

Не, не казвай – Аз не мога!

Ела във тази адска паст на жежкий Юли,

пред Сатаната да се удавим двама!

От съня си пъклен нека злодеят се събуди!

И отново твоето – Не искам! Няма!...

Ако премислиш, тръгни по моите следи изгарящи!

Ще те чакам там в на Слънцето лъчите

и ще те нося в кехлибарените му потоци парещи...

Безкрайно пращайки любов в очите ти!

Първоначален вариант за финал*

... и ще нося в потоците му парещи

прашинки любов в очите ти!

*Първоначалният вариант го оставих по идея на katkatkat