Жега
В тропическата жега на душата ми
Се разбушува неочаквана стихия
И като в приказка, тя, празнотата ми,
Обзета бе от истинска магия.
Във бездната, където бе заточено
Сърцето ми откри пътя нагоре.
Макар и дълго то във времето проточено
Не ще се спре да се изкачва, да се бори.
Свободно то пак утре ще се радва
На волния си полет из света.
И като птица прелетна дните си то ще прекарва
Във вечния си път към пролетта.
Н.Д.
Кьолн
27/28.07.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Даскалова Всички права запазени
