В тропическата жега на душата ми
Се разбушува неочаквана стихия
И като в приказка, тя, празнотата ми,
Обзета бе от истинска магия.
Във бездната, където бе заточено
Сърцето ми откри пътя нагоре.
Макар и дълго то във времето проточено
Не ще се спре да се изкачва, да се бори.
Свободно то пак утре ще се радва
На волния си полет из света.
И като птица прелетна дните си то ще прекарва
Във вечния си път към пролетта.
Н.Д.
Кьолн
27/28.07.2013
© Надя Даскалова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
