8.07.2017 г., 15:29

Жега

840 0 1

Като стрелички в редичка,

изскачаха от шадравана,

кошер мънички пчелички,

пийнали по мъничко вода.

 

Жегата навън мореше

и тревички и цветенца.

Пожълтяха, залиняха,

молеха  се на ветреца.

 

Той дано да донесе,

малко хладина, дъждец.

Да измие им листата,

че да цъфнат пак цветята.

 

Баба сврака зажъдняла,

трака с криле край мен.

Търси сянката дебела,

за да скрие тя глава.

 

В тази лятна жега,

всички вече ожаднели,

умълчани, уморени

чакаме дъждец да падне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...