8.07.2017 г., 15:29

Жега

850 0 1

Като стрелички в редичка,

изскачаха от шадравана,

кошер мънички пчелички,

пийнали по мъничко вода.

 

Жегата навън мореше

и тревички и цветенца.

Пожълтяха, залиняха,

молеха  се на ветреца.

 

Той дано да донесе,

малко хладина, дъждец.

Да измие им листата,

че да цъфнат пак цветята.

 

Баба сврака зажъдняла,

трака с криле край мен.

Търси сянката дебела,

за да скрие тя глава.

 

В тази лятна жега,

всички вече ожаднели,

умълчани, уморени

чакаме дъждец да падне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...