Жега
355
0
0
Градусите сюблимират
с ескалиращ темперамент.
Ветровете носят пепел,
изгорени синева.
Сол лепи по жадна кожа,
препотила струи жар,
къс гореща ламарина
е сърдечният юлар.
Пиковете се задъхват
ненормирани израстват,
гневовете темперират
и вибрират в мараня.
Талази жупел
търсят сянка
под изсъхнали дърва,
мързеливо се разтягат
в русло на пресъхнала река...
Воден пост мори тревите,
чупят снаги и пращят,
молитви мокри
пеят щурците,
а Слънцето е единствен
и надменен господар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
