28.06.2006 г., 17:01

Жега..малеее

912 0 9
Жегата отново ме притиска,
мислите ми май се разстопяват,
светлите идеи се разплискват-
аз не мога да ги контролирам!

Пред монитора стоя и чакам
нещо свежо да излезе,
но акъла ми е тъй запечен,
че не мога май да се съвзема.

Тая нощ ще е прохладна,
казват синоптиците.
Аз обаче не им вярвам-нали
не чувам песента на птиците...

Те така са се покрили,
че и ястреб да прелитне,
нивга няма да ги зърне.
Той пък що ли търси тука?

Ще дочакам хладно утро
и тогава може би
нещо може да сполучи,
стих чудесен ;-) да родя
в туй прекрасно утро будно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да пийнем по един джин, Петинка
    Ще се поохладим
  • Няма още облаци дъждовни,
    тъй жадувани от всички нас.
    Белоснежке,Катебате,Гого,
    я си се разхвърляйте завчас.
    И телата морни отпуснете
    в хладината на нощта,
    с танци и със питие в ръцете
    да посрещнем ний деня
    Че морето ни зове ни,
    сребърна луна блести.
    НЕКА раменете са облени
    от нежните морски вълни.
    Жадувайте хладното Черно море!
    Спорен ден и прегръдки от мен!
  • Питаш ли ме в тая адска жега
    как се учи за световната война...
    Мислите топят се - пуста жега,
    аз бленувам повей, хладнина!!!

    Поздравче, Петинка!
  • Я,жегата какви неща сътворявала!
    Б Р А В О !!!
  • Аз така съм се измъчила в тая мараня,
    че ще взема с тебе,Лъки,да се потопя.
    А мераците на Ицо...хи хи хи-
    ще живеят там във песните!Уви,
    всеки иска,но не става
    по желание поет,ний пък
    ще си попалуваме във басейн.
    НАПРЕЕЕЕД!
    Свежо и прохладно да е не само в телата,а и в душите ви,приятели!Прегръдка на всеки поотделно!Колко ли сте за сега...айде-нека да са сто и една! Благодаря ви-Роси,Дими,Ники,Ицо-Романтичен Душ-ко!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...