tanq_mezeva (Таня Мезева)
1591 21285
3.10.2016 г., 11:03 ч.  

Жадувани сънища 

  Поезия » Любовна
552 1 7

 

Полегнала сама във тишината,
с коси застлала топлото легло,
целувам си душата тъй позната 
и пак наричам думи за добро. 

Преглъщам си сълзите онемели
за щастие родени, не тъга
и моля се, да дойде друго време
та в светлата любов да се врека-
в очите си, два извора кристали
в ръцете сплели мислите ми с жар,
във миговете слети, клетва дали
в морето буреносно да са фар. 
Та бурите да виждам отдалече,
вълните хищни, острите скали,
и този свят на болката обречен,
да спре като хинин да ни горчи.
Полегнала, рисувам си оазис
с вълшебна четка, същи божий Рай.
Дано до утрото да го запазя.
Нали сънят е приказка без край.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??