11.10.2011 г., 23:53

Желание

817 0 0

Защо биеш така във мен?

Нима ти пак си в плен?

О, сърце, кажи, кого избра?

Нима от дума на разбра?

 

Пак не ме слушаш, нали?

Когато казвам, че ще те боли.

Нищо, гори сега от страст!

Бавно, бавно - пласт по пласт..

 

Гори, изгаряй и желай,

каквото имаш - ти го дай!

Може ли от страст да се умре?

Дали някога това ще спре...?

 

11.10.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...