Желание
Желание
В живота ти не искам
да съм залив,
където в ранна утрин
ти ще спреш,
и ще отплаваш в
кървавия залез,
и ще оставиш
мъка и копнеж.
По пътя ти не ща
да съм поляна,
където ще отседнеш
в утринта,
и ще тръгнеш
после с коси развени,
за миг поне не сетил се за мен.
В живота ти не искам
да съм спомен,
за който ще се сетиш в късен час,
кога случайно
плика стар разтвориш,
и в тъмното прозвънне моят глас.
АЗ искам да съм
лек, попътен вятър,
издуващ корабните ти платна.
Любима да съм ти
като земята и скъпа
като младостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Иванова Всички права запазени
