9.06.2017 г., 13:23

Желание

805 0 4

В слънчев ден като този

как искам откритото небе

дупка своя да отвори

от милост, вяра и сърце.

 

Да пръсне от недрата сини

дъжд, и на бедния трохичка хляб,

на сития - душа благодарна,

на болния - минута искрен смях.

 

Да подари щастие едничко

на всяка истински отчаяна сълза,

на самотния - човече добричко

и една силно любяща жена.

 

В слънчев ден като този

как искам безкрайното небе

слънце да посее с рози

на земята, колкото едно море.

 

02.06.2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© l.panterrra Всички права запазени

Здравейте, мили хора!

Надявам се да сте усетили с душите си какво исках да предам с това стихо. Имам молба към всички утвърдени автори тук (закърмени с поезията, както се казва) да споделят мнението си относно ритмичността на стихотворението - понякога бъркам броя на тактовете (все още не мога да усвоя тази част от писането).

Благодаря!

Коментари

Коментари

  • Защото забързаното ежедневие не оставя време за писане...и сезонната работа по курортите също. Но ще започна отново...много скоро. Сърдечни благодарности за отделеното време!
  • Прочетох творбите на малката /наистина/ усмихната пантерка. И имам един въпрос - защо си спряло, бе детенце? Защо?
  • Дай Боже всекиму! Благодаря.
  • Усетих Слънчице! Усетих!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...