В слънчев ден като този
как искам откритото небе
дупка своя да отвори
от милост, вяра и сърце.
Да пръсне от недрата сини
дъжд, и на бедния трохичка хляб,
на сития - душа благодарна,
на болния - минута искрен смях.
Да подари щастие едничко
на всяка истински отчаяна сълза,
на самотния - човече добричко
и една силно любяща жена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Здравейте, мили хора!
Надявам се да сте усетили с душите си какво исках да предам с това стихо. Имам молба към всички утвърдени автори тук (закърмени с поезията, както се казва) да споделят мнението си относно ритмичността на стихотворението - понякога бъркам броя на тактовете (все още не мога да усвоя тази част от писането).
Благодаря!