9.06.2017 г., 13:23 ч.

Желание 

  Поезия » Друга
416 0 4

В слънчев ден като този

как искам откритото небе

дупка своя да отвори

от милост, вяра и сърце.

 

Да пръсне от недрата сини

дъжд, и на бедния трохичка хляб,

на сития - душа благодарна,

на болния - минута искрен смях.

 

Да подари щастие едничко

на всяка истински отчаяна сълза,

на самотния - човече добричко

и една силно любяща жена.

 

В слънчев ден като този

как искам безкрайното небе

слънце да посее с рози

на земята, колкото едно море.

 

02.06.2017г.

© l.panterrra Всички права запазени

Здравейте, мили хора!

Надявам се да сте усетили с душите си какво исках да предам с това стихо. Имам молба към всички утвърдени автори тук (закърмени с поезията, както се казва) да споделят мнението си относно ритмичността на стихотворението - понякога бъркам броя на тактовете (все още не мога да усвоя тази част от писането).

Благодаря!

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защото забързаното ежедневие не оставя време за писане...и сезонната работа по курортите също. Но ще започна отново...много скоро. Сърдечни благодарности за отделеното време!
  • Прочетох творбите на малката /наистина/ усмихната пантерка. И имам един въпрос - защо си спряло, бе детенце? Защо?
  • Дай Боже всекиму! Благодаря.
  • Усетих Слънчице! Усетих!
Предложения
: ??:??