В слънчев ден като този
как искам откритото небе
дупка своя да отвори
от милост, вяра и сърце.
Да пръсне от недрата сини
дъжд, и на бедния трохичка хляб,
на сития - душа благодарна,
на болния - минута искрен смях.
Да подари щастие едничко
на всяка истински отчаяна сълза,
на самотния - човече добричко
и една силно любяща жена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Здравейте, мили хора!
Надявам се да сте усетили с душите си какво исках да предам с това стихо. Имам молба към всички утвърдени автори тук (закърмени с поезията, както се казва) да споделят мнението си относно ритмичността на стихотворението - понякога бъркам броя на тактовете (все още не мога да усвоя тази част от писането).
Благодаря!