13.07.2006 г., 17:46

Желание

1.5K 0 2

Желание

Имах едно желание прекрасно,
една несбъдната мечта.
Исках много силно и страстно
да се сбъдне тя...

Ала време ли ме спря
или пък самия аз съм проблем?!
Желанието в мен незнайно защо
угаснa мигновенно един ден...

Питах се защо, аз ли съм виновен
или пък ти - с тези твои мечти...
Накара ме да вярвам,
а после и да съжалявам...

Защо получи се това,
как може да боли така?!
Искам това, което бе по-рано,
искам всичко твое на моето рамо...

Вярвах, вярвам и ще вярвам,
че отново ще сме заедно един ден.
Аз ще съм тук, на тоя праг
и ще те чакам да се завърнеш пак...

Знаеш моята мечта,
тя е и в твоята глава.
Познаваш ме добре,
връщай се дете...

Искаш ли ме ти,
потърси ме и ме намери.
Двама с теб заедно ще заживеем
и заедно во веки ще се смеем!!!

ПС:
Посветено на единственото момиче, към което съм изпитвал обич!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много искрени и дълбоки чувства са вложени в този стих. Желая ти да продължиш да изпитваш същата, че и по-силна обич към това момиче. Заслужава си да обичаш! Успех!
  • Страхотно е и с много мили и сърдечни чувства.Поздравления !!!!!!!!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...