Jul 13, 2006, 5:46 PM

Желание

  Poetry
1.5K 0 2

Желание

Имах едно желание прекрасно,
една несбъдната мечта.
Исках много силно и страстно
да се сбъдне тя...

Ала време ли ме спря
или пък самия аз съм проблем?!
Желанието в мен незнайно защо
угаснa мигновенно един ден...

Питах се защо, аз ли съм виновен
или пък ти - с тези твои мечти...
Накара ме да вярвам,
а после и да съжалявам...

Защо получи се това,
как може да боли така?!
Искам това, което бе по-рано,
искам всичко твое на моето рамо...

Вярвах, вярвам и ще вярвам,
че отново ще сме заедно един ден.
Аз ще съм тук, на тоя праг
и ще те чакам да се завърнеш пак...

Знаеш моята мечта,
тя е и в твоята глава.
Познаваш ме добре,
връщай се дете...

Искаш ли ме ти,
потърси ме и ме намери.
Двама с теб заедно ще заживеем
и заедно во веки ще се смеем!!!

ПС:
Посветено на единственото момиче, към което съм изпитвал обич!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много искрени и дълбоки чувства са вложени в този стих. Желая ти да продължиш да изпитваш същата, че и по-силна обич към това момиче. Заслужава си да обичаш! Успех!
  • Страхотно е и с много мили и сърдечни чувства.Поздравления !!!!!!!!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...