13 июл. 2006 г., 17:46

Желание

1.5K 0 2

Желание

Имах едно желание прекрасно,
една несбъдната мечта.
Исках много силно и страстно
да се сбъдне тя...

Ала време ли ме спря
или пък самия аз съм проблем?!
Желанието в мен незнайно защо
угаснa мигновенно един ден...

Питах се защо, аз ли съм виновен
или пък ти - с тези твои мечти...
Накара ме да вярвам,
а после и да съжалявам...

Защо получи се това,
как може да боли така?!
Искам това, което бе по-рано,
искам всичко твое на моето рамо...

Вярвах, вярвам и ще вярвам,
че отново ще сме заедно един ден.
Аз ще съм тук, на тоя праг
и ще те чакам да се завърнеш пак...

Знаеш моята мечта,
тя е и в твоята глава.
Познаваш ме добре,
връщай се дете...

Искаш ли ме ти,
потърси ме и ме намери.
Двама с теб заедно ще заживеем
и заедно во веки ще се смеем!!!

ПС:
Посветено на единственото момиче, към което съм изпитвал обич!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много искрени и дълбоки чувства са вложени в този стих. Желая ти да продължиш да изпитваш същата, че и по-силна обич към това момиче. Заслужава си да обичаш! Успех!
  • Страхотно е и с много мили и сърдечни чувства.Поздравления !!!!!!!!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...