Желание
Като вятър подхващаш косите ми,
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено -
недолюбена крехка лиана -
пия ласка, в снагата ти вплетена,
да разцъфна без свян във стенaния.
Като зов, като грях, като истина
на зората в очите сме чудото.
Дъжд ли си, идваш мен да разлистиш.
Сън ли си, няма да се събудя!...
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено -
недолюбена крехка лиана -
пия ласка, в снагата ти вплетена,
да разцъфна без свян във стенaния.
Като зов, като грях, като истина
на зората в очите сме чудото.
Дъжд ли си, идваш мен да разлистиш.
Сън ли си, няма да се събудя!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
