Желание
Като вятър подхващаш косите ми,
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено -
недолюбена крехка лиана -
пия ласка, в снагата ти вплетена,
да разцъфна без свян във стенaния.
Като зов, като грях, като истина
на зората в очите сме чудото.
Дъжд ли си, идваш мен да разлистиш.
Сън ли си, няма да се събудя!...
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено -
недолюбена крехка лиана -
пия ласка, в снагата ти вплетена,
да разцъфна без свян във стенaния.
Като зов, като грях, като истина
на зората в очите сме чудото.
Дъжд ли си, идваш мен да разлистиш.
Сън ли си, няма да се събудя!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados
