Желание
Като вятър подхващаш косите ми,
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено -
недолюбена крехка лиана -
пия ласка, в снагата ти вплетена,
да разцъфна без свян във стенaния.
Като зов, като грях, като истина
на зората в очите сме чудото.
Дъжд ли си, идваш мен да разлистиш.
Сън ли си, няма да се събудя!...
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено -
недолюбена крехка лиана -
пия ласка, в снагата ти вплетена,
да разцъфна без свян във стенaния.
Като зов, като грях, като истина
на зората в очите сме чудото.
Дъжд ли си, идваш мен да разлистиш.
Сън ли си, няма да се събудя!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
