1 апр. 2007 г., 08:57

Желание 

  Поэзия
672 0 16
Като вятър подхващаш косите ми,
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.

Аз полепвам по устните медено -
недолюбена крехка лиана -
пия ласка, в снагата ти вплетена,
да разцъфна без свян във стенaния.

Като зов, като грях, като истина
на зората в очите сме чудото.
Дъжд ли си, идваш мен да разлистиш.
Сън ли си, няма да се събудя!...

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??