13.09.2007 г., 8:55

Желание

645 0 4

Свещ догаря във нощта самотна.

Но самотна ли е нощната тъма?

Щом погледна тялото голготно,

не бих оставил те сама.

 

Идвам страстно жаден, ненаситен,

с парещи ръце, изгаряща ме страст.

Идвам с устните си топли да опитам

топлата погълнала ме сласт.

 

Така докосвам те със длани,

чувствам кожата ти като бриз,

устните ти нежни и събрани,

по моите усещам като физ.

 

И тази свещ подсказва ми сега

как искаш моят поглед да те съблече,

когато ме докоснеш със ръка,

падам в твоите нозе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...