13.09.2007 г., 8:55

Желание

646 0 4

Свещ догаря във нощта самотна.

Но самотна ли е нощната тъма?

Щом погледна тялото голготно,

не бих оставил те сама.

 

Идвам страстно жаден, ненаситен,

с парещи ръце, изгаряща ме страст.

Идвам с устните си топли да опитам

топлата погълнала ме сласт.

 

Така докосвам те със длани,

чувствам кожата ти като бриз,

устните ти нежни и събрани,

по моите усещам като физ.

 

И тази свещ подсказва ми сега

как искаш моят поглед да те съблече,

когато ме докоснеш със ръка,

падам в твоите нозе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...