Sep 13, 2007, 8:55 AM

Желание

  Poetry
644 0 4

Свещ догаря във нощта самотна.

Но самотна ли е нощната тъма?

Щом погледна тялото голготно,

не бих оставил те сама.

 

Идвам страстно жаден, ненаситен,

с парещи ръце, изгаряща ме страст.

Идвам с устните си топли да опитам

топлата погълнала ме сласт.

 

Така докосвам те със длани,

чувствам кожата ти като бриз,

устните ти нежни и събрани,

по моите усещам като физ.

 

И тази свещ подсказва ми сега

как искаш моят поглед да те съблече,

когато ме докоснеш със ръка,

падам в твоите нозе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...