15.06.2019 г., 20:36

Желания

972 0 2

Искам да опразня пълния пейзаж –

твърде образния спомен,

станал мене вместό мен,

ме къса и с изрезките прави колаж.

 

Не ми понася да съм в сянката

на собствените си заблуди,

пречупени от времето и в рамката

полегнали над дремещи възбуди.

 

Противно ми е как всичко вътре спи –

провиденията, идеалите, духа,

а навън приповдигнато блясък цари –

химерна фасада не може да рухне.

 

Искам да изчезне всяка мисъл,

всеки спомен, всяка истина или лъжа,

моите и другите, които всеки е написал –

всичко ефимерно – и да не принадлежа.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kiddo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...