15.06.2019 г., 20:36

Желания

981 0 2

Искам да опразня пълния пейзаж –

твърде образния спомен,

станал мене вместό мен,

ме къса и с изрезките прави колаж.

 

Не ми понася да съм в сянката

на собствените си заблуди,

пречупени от времето и в рамката

полегнали над дремещи възбуди.

 

Противно ми е как всичко вътре спи –

провиденията, идеалите, духа,

а навън приповдигнато блясък цари –

химерна фасада не може да рухне.

 

Искам да изчезне всяка мисъл,

всеки спомен, всяка истина или лъжа,

моите и другите, които всеки е написал –

всичко ефимерно – и да не принадлежа.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kiddo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...