Искам да опразня пълния пейзаж –
твърде образния спомен,
станал мене вместό мен,
ме къса и с изрезките прави колаж.
Не ми понася да съм в сянката
на собствените си заблуди,
пречупени от времето и в рамката
полегнали над дремещи възбуди.
Противно ми е как всичко вътре спи –
провиденията, идеалите, духа,
а навън приповдигнато блясък цари –
химерна фасада не може да рухне. ...