Не знаеш колко силно те желая
и как се взирам в сивата тълпа
дано сред всички тях да те позная,
повлечена от тъмната вълна!
Очите ти останаха в душата,
в сърцето ми отеква твоят глас!
Ръцете ти аз търся в тъмнината,
ще търся до последния си час!
В нощите във сенките се взирам
за да открия силует познат.
И всеки път по малко аз умирам,
и всеки път сълзите ми горчат!
Преглъщам ги и после продължавам
да търся сянката ти във нощта!
Тъгата си със болка утешавам!
Ала безкрайна болка е това!
Аз няма да се спра, ще те намеря
дори да си накрая на света!
Не мога с друга аз да те заменя,
защото ти си моята съдба!
28.11.2023.г.
© Георги Иванов Всички права запазени