7.07.2009 г., 16:24

Жена

930 0 8

 

Непокорна и дръзка. Жена.

Все възстава, все чупи окови.

 

Недовършени работи тя инспектира.

На всекиго грешки намира.

 

Преминава в атака.

Никой не чака.

 

Тук забил си накриво пиронче?

Там пък изпуснал си медно флаконче?

 

Гледа, умува, грубо ругае.

Що ще се случи, никой не знае.

 

С нокти и зъби се бори

за  “Еманципация”.

 

Да, това е то  “Демокрация”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...